Гост на месеца
Аврам Ноъм Чомски - живата съвест на Америка
Може би заглавието на моето есе е провокативно високопарно, но не мога да се въздържа да сложа такова заглавие. Наистина, ако някой съвременник би могъл да е живо въплъщение на една горяща съвест, не мога да си представя друг освен Чомски. Той много ми напомня за Л. Н. Толстой. Двамата си приличат по страхотния морален патос на всичко, до което се докосва тяхната мисъл. И у двамата има искрено и съчувствие към бедните и онеправданите. Паралелът може да се удължи, но се връщам към Чомски.
Първо, няколко възложи неща от живота и делото на този велик съвременник. Роден е на 7 декември 1928 г. в гр. Филаделфия, САЩ. През 50-те години защитава дисертация върху трансформационните граматики, която става начало на ново направление в общата лингвистика. В нея той аргументирано показва, че дълбинната синктактична структура на езика е вродена. Това се оказва най-обсъжданата идея на езикознанието през ХХ век. Някои последователи на Чомски го обявяват за модерен неокартезианец. В края на 70-те години Чомски издига хипотезата за модулна структура на човешкия интелект. Последната идея също става централна в науките за човека. Само тези две изключителни идеи са достатъчни за 2 Нобелови награди, но за съжаление такива не се дават за психолингвистични изследвания. Като учен Чомски е получил огромно внимание във вид на цитиране в научната общност и със сигурност влиза в стотицата на най-цитираните учени досега.
Сега искам да обърна внимание на другото лице на Чомски. Не по-малко значим е гражданинът и моралният мислител Чомски. В Масачузетския технологичен институт (MIT), където той е прекарал цялата си академична кариера, Чомски е преподавал не само лингвистика, но и политически науки. В края на 60-те години той се е опълчил срещу войната във Виетнам и е написал памфлета "Американската сила и новите мандарини", станал бестселър, особено сред американското студентство. Още оттогава Чомски е професор № 1 за студентите в САЩ именно с безкромпромисната и интелектуално впечатляващата си позиция по тази язва на ХХ век. Постепенно Чомски разширява кръга на своята критика към истеблишмънта (системата) на американското общество - критикува алианса между богатите и американското правителство, намаляването на социалните услуги за бедните, манипулацията на общественото мнение чрез медиите във връзка с войната в Залива през 90-те години и пр. После започва да подлага на убийствена критика и имперската политика на щатите в Никарагуа, Мексико, Чили и другаде. Напоследък няма по-суров критик на американската политика в Близкия изток (при все че е евреин!) от Чомски. Чомски изразява своя протест срещу американската политика по проблема Босна, както и във връзка с бездействието на американската администрация по отношение на Източен Тимур. По всички тези и други проблеми на световния ред и политика Чомски полемизира блестящо - ерудирано, с елегантен начин на изразяване, достоен за изтънчен лингвист, с морален патос, с тънко познаване и анализ на голям брой казуси и постъпки. За 20-годишен период той е издал повече от 20 книги на обществено-политически теми! При това Чомски не само анализира, но и съветва, представя алтернативи, призовава към незабавен политически активизъм. Самият той винаги е в челните редици като участник в големи политически протести в Америка. По различни поводи е дал стотици интервюта, наситени с една конкретно ангажирана гражданско-нравствена позиция. Той вече е на 75 години, но е неуморен в публичните си изяви. Мисля си, ако Нобеловият комитет е наистина загрижен да присъжда наградите за мир безпристрастно, непременно в близките година-два следва да направи Чомски лауреат на Нобеловата награда за мир. Но ако не се сетят да сторят това, толкова по-зле за самия Нобелов комитет! От времето на Бертранд Ръсел насам не съм виждал такова изключително съчетание на велик учен и велик гражданин в един индивид. Справедлива е квалификацията на един от авторитетните американски вестници, че Чомски е най-големият жив интелектуалец на нашето време.
Не се докоснах до конкретна тъкан на идеите и позициите, които Н. Чомски развива в огромното си публицистично и научно дело. Но за тези от посетителите на сайта, които искат да се запознаят с гражданина и политическия мислител Чомски, бих препоръчал следните заглавия на български, които са ми достъпни в момента:
Чомски, Н. Класовата борба. С., Агато, 2000.
Чомски, А. Н. Петата свобода или власт и идеология. С. Агато, 2001.
Чомски, Н. Благоденствие за всички. С. Агато, 2001.
Списъкът ми далеч не е пълен. Виждал съм поне още 4-5 книжки с интервюта. Знам също, че журналистката Ирина Недева е взела специални интервюта от Чомски, които може би вече са публикувани на български.
Препоръчвам на заинтересования читател да посети интернет-архива на Чомски на адрес: http://www.zmag.org/chomsky/nav.cfm (Архив на Чомски).
Още линкове към Чомски могат да се намерят на адрес:
http://carbon.cudenver.edu/~mryder/itc_data/cogsci.htm
Архив
|
отговорности
